ЧЕСТО ЗАДАВАНИ ВЪПРОСИ

Какво означава „Сила на прилепване към желязна повърхнина”?

Това е силата, която трябва да приложите за да отлепите магнита от дебела (например 20 mm), гладка (шлифована) желязна плоча (техническо чисто желязо). Тази сила НЕ Е магнитна характеристика на материала, дори не е характеристика на магнита. Тя позволява единствено да се сравнят грубо възможностите, по отношение на привличане и отблъскване, на различни по големина, форма и материал магнити.

При един и същ материал на магнита, тази сила зависи от:

  • формата и размера на магнита;
  • материалът на повърхността, върху която е залепен магнита – чисто желязо, легирана стомана или друг феромагнитен материал. Чистото желязо дава най-голяма сила на прилепяне, а легираните стомани – по-малка. Някои неръждаеми стомани например, въобще не „лепят”;
  • формата и размера на обекта, на който се залепя магнита;
    Ако магнита е голям (примерно Ф30х15 mm), а повърхността е тънка ламарина (0.1 - 0.5 mm) силата на прилепяне ще е много по-малка, отколкото при дебела ламарина (15 -20 mm). Към същия магнит, гаечен ключ, ще залепне със сила стотици пъти по-голяма, отколкото към карфица;
  • наличие на междина между магни-та/тите и превличания обект.
    Намаляването на силата на привличане между два магнита зависи от 3-та степен от разстоянието между тях. При взаимодействие на магнит с железен предмет, тази сила отслабва още по-бързо с увеличаване на разстоянието. Затова, понякога и тънък слой боя окозва влияние на привличането.

За конкретни ситуации, в които ще използвате магнитите, може да се обръщате към нас за съвет. В повечето случаи, пробата (експеримента) ще Ви даде най-точен отговор на въпроса ”Каква е сила на прилепване?” за конкретното приложение.

Как са намагнитени магнитите?

Възможните начини на намагнитване (конфигурации на полюсите) на магнитите са дадени по-долу. При анизотропните магнити посоката на намагнитване се задава в процеса на производство. Затова те се предлагат намагнитени само по определен начин (по фиксирано направление или ос). Такива са неодимовите магнити и анизотропните ферити (Hfer30/22). Изотропните магнити са подходящи за едностранно двуполюсно и многополюсно намагнитване. Изотропни са феритните магнити от вида (Hfer8/22) и магнитното фолио. Изотропни AlNiCo и неодимови магнити също могат да бъдат изработени, но в този случай магнитните им характеристики са значително по-ниски.

Двуполюсно по оста H или C

Двуполюсно, диаметрално

Двуполюсно, едностранно

Двуполюсно, двустранно

Многополюсно (ивично, секторно), едностранно

Многополюсно по околната повърхнина
(за цилиндрични и пръстеновидни магнити)

Използването на два залепени магнита с дебелина С равностойно ли е на един магнит с дебелина 2С?

Да, това е напълно вярно за магнити намагнитени “двуполюсно по оста H” и функционално няма да откриете никаква разлика между двата варианта.

Правилото важи с голяма точност и за 3,4,5 и т.н. магнити, но с нарастване на броя, влияние може да започне да оказва натрупващата се въздушна междина между магнитите. За останалите начини на намагнитване, в повечето случаи по-горното правило е неприложимо.

Колко дълго магнитите запазват намагнитеността си?

Въпреки, че изглеждат непроменени, за дълъг период от време магнитите губят частично намагнитването си.
За различните типове магнити това става в различна степен.
Най-устойчиви са AlNiCo магнитите, както по отношение на времето, така и при многократни температурни промени в хода на експлоатация. Ако не бъдат подложени на силни външни магнитни полета, промяната за около 30 години не е повече от 2-5%.
Най-устойчиви на силни външни магнитни полета са неодимовите магнити и при постоянна стайна температура съперничат по устойчивост на AlNiCo. За съжаление са много чувствителни на температурни промени, особено близо и над максималната работна температура.
Най-забележимо с времето се размагнитват феритните магнити. Те променят чувствително намагнитеността си и при промяна на температурата (но могат да работят при значително по-високи температури отколкото неодимовите). Въпреки това, в случаите при които промяна от 10-15% не е от значение, могат да се използват практически неограничено дълго време.